Да се откажеш от детето си, в името на неговото по-добро бъдеще?
Добра вечер, мили хора!
Интересно ми е да разбра какво мисли всеки един от вас:
Мъж и жена, живеят скромно. Мъжът работи като миньор. Не изкарва много, но успява да осигури минимума за себе си и за бременната си жена, която чака първото си дете. Живеят под наем, нямат близки. Родителите на жената са починали, а тези на бащата не искат и да чуят за тях.
Трудно им е, живеят на ръба, но любовта помежду им и очакваната рожба им дава сили и причина да посрещат всеки нов ден с усмивка.
За жалост, малко преди бебето да се появи, мъжът загива при срутване в мината. Жена му е съкрушена. Налага се да проси от съседи, за да погребе мъжа си.
В началото хора, които познават злощастното семейство помагат с хранителни продукти, някой лев. Наемодателят дава гратисен период от 3 месеца, за да могат да си стъпят уж някак на краката.
Идва момента, в който жената постъпва в болница , за да ражда.
Оказва се, че бебетата са две.
Жената е със смесени чувства, предвид положението, в което се намират. Все пак това си е още едно гърло за хранене.
Следващият месец е още по-труден за нея и бебетата й. Наемодателят й заявява, че трябва да напусне апартамента до 3 дни. Притисната от обстоятелствата, тя дава последните си заделени пари на "познат" чиновник, който обещава, да й уреди общинско жилище до седмица, но вместо това харчи парите й за хазарт. Съседите вече не са толкова отзивчиви, колкото в началото, дори я избягват. Отива временно в приют с двете си деца, където бива изнасилена не веднъж.
Никой не я подкрепя, никой не иска да й помогне, да й повярва. Принудена е да проси в подлезите, заедно с бебетата. Някой оставят стотинки, други я гледат жално, но я подминават, трети изобщо не я и поглеждат. Жената взима най-трудното решение в живота си - да даде децата за осиновяване.
Сърцето й е разбито на малки парченца...тя обича децата си!
Как продължава историята ли? - Историята има не един, а два сюжета.
При първият жената решава все пак да отгледа децата си, които израстват в изключителна бедност и мизерия. За да "избяга" от проблемите си, тя посяга все по-често към алкохола и наркотиците.
Дъщерите й на 12 вече пият, пушат и също употребяват наркотици. На 13 едната забременява. Ражда и оставя бебето в болницата. Социалните си затварят очите за пореден път. На 17 другата дъщеря почива от свръхдоза. Малко след нея и майката си отива от този свят. Остава само едната дъщеря, която попада в мрежа за трафик на жени. Принудена е да проституира в чужбина в продължение на 10г., след което намират тялото й изхвърлено в един контейнер в Германия...
Във вторият сценарий жената оставя децата за осиновяване. Младо семейство, с репродуктивни проблеми ги взима и им дарява цялата си любов и подкрепа. И двете момичета са отличнички, дори стипендиантки. Едната става успешен юрист, а другата ветеринар. Създават собствени семейства и отглеждат с любов и разбирателство дечицата си.
Как бихте постъпили вие, ако сте на мястото на майката?
Грешно ли е да се откажеш от детето си, в името на неговото по-добро бъдеще?
Ако тази жена е ваша съседка, бихте ли й подали ръка? Как? Защо?
Ако научите, че сте осиновени, бихте ли потърсили биологичните си родители?
Моля, споделете!
Благодаря!
Ваша, Алма
Интересно ми е да разбра какво мисли всеки един от вас:
Мъж и жена, живеят скромно. Мъжът работи като миньор. Не изкарва много, но успява да осигури минимума за себе си и за бременната си жена, която чака първото си дете. Живеят под наем, нямат близки. Родителите на жената са починали, а тези на бащата не искат и да чуят за тях.
Трудно им е, живеят на ръба, но любовта помежду им и очакваната рожба им дава сили и причина да посрещат всеки нов ден с усмивка.
За жалост, малко преди бебето да се появи, мъжът загива при срутване в мината. Жена му е съкрушена. Налага се да проси от съседи, за да погребе мъжа си.
В началото хора, които познават злощастното семейство помагат с хранителни продукти, някой лев. Наемодателят дава гратисен период от 3 месеца, за да могат да си стъпят уж някак на краката.
Идва момента, в който жената постъпва в болница , за да ражда.
Оказва се, че бебетата са две.
Жената е със смесени чувства, предвид положението, в което се намират. Все пак това си е още едно гърло за хранене.
Следващият месец е още по-труден за нея и бебетата й. Наемодателят й заявява, че трябва да напусне апартамента до 3 дни. Притисната от обстоятелствата, тя дава последните си заделени пари на "познат" чиновник, който обещава, да й уреди общинско жилище до седмица, но вместо това харчи парите й за хазарт. Съседите вече не са толкова отзивчиви, колкото в началото, дори я избягват. Отива временно в приют с двете си деца, където бива изнасилена не веднъж.
Никой не я подкрепя, никой не иска да й помогне, да й повярва. Принудена е да проси в подлезите, заедно с бебетата. Някой оставят стотинки, други я гледат жално, но я подминават, трети изобщо не я и поглеждат. Жената взима най-трудното решение в живота си - да даде децата за осиновяване.
Сърцето й е разбито на малки парченца...тя обича децата си!
Как продължава историята ли? - Историята има не един, а два сюжета.
При първият жената решава все пак да отгледа децата си, които израстват в изключителна бедност и мизерия. За да "избяга" от проблемите си, тя посяга все по-често към алкохола и наркотиците.
Дъщерите й на 12 вече пият, пушат и също употребяват наркотици. На 13 едната забременява. Ражда и оставя бебето в болницата. Социалните си затварят очите за пореден път. На 17 другата дъщеря почива от свръхдоза. Малко след нея и майката си отива от този свят. Остава само едната дъщеря, която попада в мрежа за трафик на жени. Принудена е да проституира в чужбина в продължение на 10г., след което намират тялото й изхвърлено в един контейнер в Германия...
Във вторият сценарий жената оставя децата за осиновяване. Младо семейство, с репродуктивни проблеми ги взима и им дарява цялата си любов и подкрепа. И двете момичета са отличнички, дори стипендиантки. Едната става успешен юрист, а другата ветеринар. Създават собствени семейства и отглеждат с любов и разбирателство дечицата си.
Как бихте постъпили вие, ако сте на мястото на майката?
Грешно ли е да се откажеш от детето си, в името на неговото по-добро бъдеще?
Ако тази жена е ваша съседка, бихте ли й подали ръка? Как? Защо?
Ако научите, че сте осиновени, бихте ли потърсили биологичните си родители?
Моля, споделете!
Благодаря!
Ваша, Алма
Коментари
Публикуване на коментар